Управление за природните ресурси

Традиционните познания на ескимосите помогнаха да се разреши загадката относно злополучната експедиция на Франклин в Арктика © WikiCommons

Управлението е как обществото управлява дейностите си. Не е само централизирано правителство. Освен при диктатура, управлението се нуждае от обществен консенсус, с информация от знания на науката и/или практиката. Чрез продължителни наблюдения на Природата се развива традиционното знание, което се превръща в управленчески практики за хората, които от векове управляват райони с емпатия спрямо местни инициативи. Тези холистични знания са трудни да се репликират и следователно, са ценен източник. Съвременната наука, която сравнява наблюденията от районите и извършва експерименти, може бързо да получи доказателства, които са важни във времена на промяна. По структуриран начин адаптивното управление може да помогне за информирани решения, като се учим от това, което работи и това, което не.

Морките птици станаха застрашени от замърсяването, климатичните промени, свръхулова и прилова в Океана © Marina Rosales de Franco

IUCN има глобално приет процес за определяне статуса на видовете, въз основа големината на популациите и стойностите на намаляването им. Без доказателства за упадък, базирани на достоверни данни, видът е с "Най-малка загриженост", а вид, чиято зряла популация се намалява на половина, в сравнение с жизнения й цикъл (обикновено двадесет години за птиците), е застрашен. Ако могат да бъдат открити методи, които да отстранят причините за упадъка, популациите могат бързо да се удвоят и могат още повече да нараснат. Властите са открили два метода да спрат на намаляването на популациите: наказания и награди.

Защита и наказания

Първите анализи на ДНК изискваха кръвна проба, а сега за теста са необходими минимални количества © Anatrack Ltd

IUCN има и категории за защитени райони, вариращи от земя, където повечето дейности на човека са разрешени до участъци с ограничен достъп. Защитата на видовете също е различна, от упражнявана само в размножителния период до пълна забрана за убиване. "Правата на животните" дори вдъхновяват забрани за каквото и да е задържане на животни. С обществена подкрепа законите за защита са успешни и нарушителите лесно откриваеми, напр., с ДНК тестове. Защитата е по-малко резултатна, когато видовете са нанесли значителни щети на местните хора, а нарушителите лесно са се скрили. Драконовски мерки и наказания, които при нисък риск за откриваемост не възспират нарушителите, могат да отдалечат местните хора.

Награди и възстановяване

Сертифициране на дивите растения от FairWild Iniciative © Traditional Medical Inc

Където животни причиняват проблеми, управлението получава подкрепа от местните хора. Поддържането и възстановяването на екосистеми изисква местни усилия за дълги периоди. Закони не могат да наложат необходимите усилия, а управленски ограничения могат да попречат на тези усилия. Когато диви видове са стойностни, обаче, и могат да бъдат устойчиво ползвани, "за да отговарят за потребностите и интересите на сегашните и бъдещите поколения", общностите ще ги опазят, освен ако ограждения и стопанисване не предложат по-добро възнаграждение. За запазване на много проблемни видове наградите работят по-добре от принудата. Сдобиването с месо и продажбата на ценни ловни права могат да бъдат сериозна награда, както и наблюденията на дивата природа, където туризмът може да да допринесе за местния поминък, без да увреди екосистемите. Други награди за консервация са държавните плащания за стопанисване и награди за най-добри практики. Добре е да се ползват естествени продукти със сертификати, които показват, че ползването им е устойчиво. Най-новото споразумение за опазване на Природата, Конвенцията за биологичното разнообразие, споменава 5 пъти повече устойчивото ползване, а не защитата.

Адаптивно управление

Доброто управление трябва да се приспособява към обстоятелствата и доказателствата. Напр., вид с достатъчна численост, за да бъде устойчиво ползван, може да стане рядък и да се нуждае от защита, но само до възстановяване на числеността му. Възстановяване ползите от устойчивото ползване може отново да мотивира опазването на екосистемите. Хората могат да се противопоставят да се поднови ползването на вида, ако се е превърнал в икона за защита или за туризма, а се получават пари и покриват потребности и чрез фермерство. Може да има искания за ограничения и подробен мониторинг, на които, без съдействие, местните не могат да отговорят. Хората, които стопанисват земята, където живеят, имат повече практическа възможност да опазят "своята" Природа, когато внимателно са управлявани, а не тези, които желаят да защитават Природата на местните общности. Доброто управление включва и изработването на закони, които чрез най-добри практики ще поощрят опазването и ще позволят местните хора да извлекат отново устойчиви ползи. Съветът на Европа прие харти с тези принципи; Конвенцията за опазване мигриращите видове ги приложи в Програмата Raptors MoU за грабливите птици.